Католическите епархии в България
София
Изключително вълнуващо премина седмицата за Католическата Църква в България. На 7 юли беше избран за Председател на Епископската конференция на Католическата църква в България Н.В.Пр. монс. Петко Вълов - епископ на Католическата софийска епархия "Св. Йоан XXIII". Членове на Епископската конференция на Католическата църква в България са Н.В.Пр. монс. Георги Йовчев - епископ на Софийско-пловдивска епархия и
Н.В.Пр. монс. Монс. Страхил Каваленов - епископ на Никополска епархия. За Генерален секретар е избран Н.Пр. монс. Румен Станев - помощен епископ на Софийско-пловдивска епархия. Епископската конференция е управителния орган на Католическата църква в България, състояща се от епископите на Католически епархии тук. Включва две епархии с латински и една с византийско-славянски обред. Тя има аналогични функции на Светия синод в Православните и източно-католическите църкви.
Обект на провежданите срещи са проблемите на вярата и на местната Католическа Църква. Първата Епископска конференция в света се създава през 1830 г. в Белгия, а днес има над 100 национални Епископски конференции. Дейността, правата и задълженията на Епископските конференции се регулират от Кодекса по църковно право от 1983 г. (канони 447 - 459). Естеството на конференциите и тяхната поучителна власт са регулирани от моту проприо на папа Йоан Павел II "Apostolos suos" от 1998 г.
Празвично започва седмицата за Катедралния храм ?Успение Богородично“ в София, с тържественото честване на едноименния празник на Светата Дева. В продължение на три дни, от 12 август, клир и верни се подготвят за този ден с ежедневна молитва и Божия служба. 15 август, четвъртък, ще започне с архиерейска света литургия от 10:00 ч, отслужена от Софийският епарх Н.ВПр. епископ Петко Вълов. Денят ще завърши с тържествен благослов и шествие със знамето на Света Богородица. В навечерието на празника, 14 август, сряда, от 18.30 ч, ще бъде отслужена тиха света литургия с проповед. Сестрите от монашеска общност Сестри Евхаристинки, заедно с верните, се присъединяват към патронния празник на Катедралния храм.
Гергана Дойчинова
Пловдив
Празникът Успение Богородично ще бъде честван тържествено от верните в Софийско- Пловдивската епархия на 15 август. Катедралната църква в Пловдив ще посрещне множество верни по време на божествените литургии за празника, които с вяра и упование отправят своите молитви към Дева Мария.
Денят ще посрещнат с много радост и верните от енория ?Успение Богородично“ в с. Житница, които ще отбележат храмовия празник на енорийската си църква.
Църквата в Житница след процеса на основно обновление, сияе в красота си и светлият празник, към когото верните в Житница имат особена почит, ще бъде тържествено посрещнат.
101 години от освещаването на храма в Житница се навършват на 16 септември. Храмът е бил осветен през 1923г. и всяка година тази дата се отбелязва с благодарност към Бог за хубавия храм, за силната вяра, която е вложил в душите на житнинци и за свещениците и монахините, които са служили в енорията.
Църквата е дълга 40 м. и широка 18 м. На тържествения ден 16 септември 1923 г. монс. Винкенти Пеев с почти всички свещеници от диоцеза осветил църквата, посветена на ?Възнесение Богородично”… (пише Любомир Милетич- виден български учен и интелектуалец от края на XIX и първата половина на ХХ век).
С тържествена света литургия ще бъде отбелязан храмовия празник на диоцезалното светилище ?Свети Роко” в кв. Коматево на гр. Пловдив на 16 август когато ще бъде чествано възпоменанието на светеца.
Заупокойна литургия за сестра Луиджа, монахиня от Ордена на сестрите Францисканки, бе отслужена на 5 август от 18:30 ч. в църквата ?Успение Богородично“ с. Житница. Сестра Луиджа, започнала мисията си в България в кв. Генерал Николаево на гр. Раковски и продължила я в Житница до завръщането си в Италия през декември 2019 г., почина на 4 август 2024 г. в манастира в Джемона (Италия). Тя е родена на 11 декември 1930 г. в Моргано (Тревизо). Посвещава се на Бог на 4 октомври 1950 г. в Джемона. След дейността и в Истанбул и Кипър, през 1993 г. пристига в България. До 1998 г. работи в кв. Генерал Николаево на гр. Раковски, по-късно продължава делото на сестрите в Житница. В спомените на верните остава винаги усмихната, духовита, топла и грижовна. Упорита в работата и молитвата. Отзивчива и всеотдайна, щедра и милосърдна. Верните като енорийска общност изразиха своята благодарност към сестра Луиджа с отслужването на Света Литургия за нейната душа и обединени около Божият олтар, за да Му благодарят за сестра Луиджа и да се молят за нейната душа.
Жана Стоева
Никополска епархия
На 8 август 2024 г. се навършиха 350 години от смъртта на Филип Станиславов - Първият Епископ на Католическа Никополска Епархия, автор на Първата българска печатна книга "АБАГАР". По този повод, на 8 август, пред паметника на Епископ Станиславов в родното му село Ореш, бе отдадена почит пред родолюбивото му дело, както за нашата история, така и за духовния растеж на католическата общност. Пред Монумента на Епископ Филип Станиславов се събраха жители на селото, представители на местното Читалище, Кметът на Ореш г-н Иронов, енорийският свещеник отец Салваторе Фрашина и деца от енорията. Те се помолиха за душата на блаженопочиващия Епископ и сведоха глави за почит и признателност.
Също по повод 350-годишнината от кончината на Епископ Станиславов ( 8 август 1674 г.), на 10 август, в епархията ни беше организирано поклонение по стъпките на първия епископ на Никополския диоцез. Организатор на инициативата беше отделът за поклоннически пътувания. Поклонението започна в с. Ореш, родното място на монс. Станиславов, със света литургия в 10 ч., която отслужиха: Епископът на Никополския диоцез монс. Страхил Каваленов, отец Салваторе Фрашина, отец Винченцо Ди Клерико, отец Паоло Кортези, отец Ремо Гамбакорта и отец Валтер Гора. Проповед за живота и делото на Епископ Станиславов поднесе монс. Каваленов. На литургията присъстваха: Кметът на с. Ореш г-н Любомир Иронов и кметът на с. Трънчовица г-н Милан Драганов. След службата, всички заедно – духовенство и верни, поднесоха цветя и отдадоха почит на Епископ Филип Станиславов на неговия паметник пред Читалището, носещо неговото име.
След Ореш, поклонниците се отправиха към с. Трънчовица, в енория ?Св. Архангел Михаил“, където е било първото епископско седалище на монс. Филип Станиславов. Там бе отслужена кратка церемония по благославяне на възпоменателна плоча за 410 години от рождението на Филип Станиславов, като първи епископ на Католическата Никополска епархия и автор на първата печатна книга ?Абагар“. Кратки слова изнесоха енорийският свещеник на Трънчовица отец Винченцо Ди Клерико и кмета на с. Трънчовица г-н Милан Драганов. Молитва и благослов на плочата отслужи Епископ Каваленов. Последната спирка на поклонението беше в Никопол, където верните посетиха Читалището в града, на което е поставена плоча в памет на Епископ Филип Станиславов. Пред плочата бе извършена кратка възпоменателна церемония.
На 10 август, в с. Асеново се проведе Тринадесетия кулинарен фолклорен фестивал ?Банатски вкусотии – традициите на моето село“. Организатор на фестивала бе Народно Читалище ?Петър Парчевич - 1927“, с подкрепата на Община Никопол и Кметство с. Асеново. Фестивалът в Асеново започна с откриване и благослов на храните от Н. В. Пр. Никополският Епископ монс. Страхил Каваленов.
На 11 август, в енория ?Блажен Евгений Босилков“ гр. Габрово, беше отслужена света литургия, предстоятелствана от Никополския епископ монс. Страхил Каваленов. С епископа съслужи енорийският свещеник на Габрово отец Патрик Миколай Блонски. По време на службата, Епископ Каваленов отслужи тържествен благослов и увенча с корона статуята на Божията Майка Дева Мария.
На 15 август в гр. Враца ще бъде отбелязан празника на католическата енория ?Успение на Пресвета Богородица“. Тържествената литургия в 18 ч. ще отслужи Епископът на Никополския диоцез монс. Страхил Каваленов, с когото ще съслужи енорийския свещеник на Враца отец Койчо Димов. Тъй като църква ?Успение на Пресвета Богородица“ във Враца още е в строеж, литургията за празника ще се отслужи във временния параклис на енорията в залата на Дома на техниката.
Росица Златева
